Какво е статия?
Елка Михайлова 17/10/2025
Статията е текст, създаден, за да информира, убеди или вдъхнови читателя. Тя представя определена тема по ясен и логичен начин, подкрепен с факти, аргументи и личен стил. За да напишеш добра статия, е нужно да избереш интересна идея, да направиш проучване и да подредиш мислите си така, че да задържиш вниманието на читателя от началото до края.
Статията е публицистичен текст, който разглежда общественозначим въпрос или проблем. Среща се в медии, учебници, училищни вестници, сборници и други информационни източници.
Структура на статия
Подобна е на есе, но по-информативна и аргументирана.
1. Заглавие
• Кратко, ясно, ангажиращо.
Пример: Защо трябва да пазим българския език днес?
2. Увод
• Въведение в темата – 2 - 4 изречения.
• Поставяш проблема, който ще разглеждаш.
• Можеш да използваш риторичен въпрос, кратка история, цитат или статистика.
3. Основна част
• Развиваш тезата с аргументи и примери
• Най-добре: 2 или 3 абзаца, всеки с отделна идея.
• Използвай логическа връзка между абзаците.
4. Заключение
Кратко обобщение, извеждаш поука или лична позиция.
Призив за размисъл или действие е удачен завършек.
Стил и език на статията
Публицистичен или леко разговорен тон (в зависимост от аудиторията).
Използвай:
- свързващи думи (първо, второ, от една страна…);
- ясни, разбираеми изречения;
- стойностни аргументи, а не лични нападки.
Обем на статия
Зависи от контекста:
• Училищна или изпитна статия (включена в изпитен тест) – 250–350 думи;
• Състезания / олимпиади – до 400–500 думи;
• Публикация във вестник или сайт – често 500–800 думи.
Прекалено дългите статии уморяват читателя. Добрият обем е този, който казва всичко важно, без да се разлива.*
Препоръки при писане
• Преди да пишеш: набележи тезата и 2–3 аргумента.
• Работи с план – по-лесно се следва логиката.
• След написването: прочети и редактирай – търси логически или езикови грешки.
• Избягвай повторения, клишета и прекалена емоционалност (освен ако не е умишлено търсена).
Примерна статия
Тема: Съхраняването на българската идентичност чрез езика*
Езикът – живата памет на един народ
В свят на глобализация и дигитална комуникация, където английският език доминира в социалните мрежи, а новите технологии изместват традиционната култура, българският език се оказва все по-уязвим. Но именно той е най-силната връзка между миналото и настоящето ни, между поколенията и нашата национална идентичност.
На първо място, езикът съхранява в себе си историята, културата и светогледа на народа. Всяка дума, пословица или поговорка отразява преживени страдания, мечти, бит и мъдрост. Ако загубим езика си, губим и възможността да разбираме истински онези, които са живели преди нас.
Освен това, българският език не е просто средство за комуникация – той е носител на ценности. Когато младите използват чуждици без нужда или подценяват правописа, това е знак за откъсване от корена. Да говорим и пишем правилно означава да уважаваме не само себе си, но и онези, които са съзидавали живота в родината ни и преди нас – включително чрез словото.
Да запазим езика си не е задължение само на учителите и филолозите – това е лична отговорност на всеки българин. Защото езикът е като жива памет: ако не се грижим за нея, тя избледнява. А с нея – и усещането кои сме ние.